От тук, от там ...

Това прочетох, в наскоро открития блог http://iris-pv.net/index.php

ИМАЙ СМЕЛОСТТА ДА МОЖЕШ!

“Децата ... Нашата болка, нашата радост, нашата надежда ... Повикайте своя син, своята дъщеря, погледнете в очите им. Чудно е, но в тези очи виждате себе си, своите родители, прародителите си, виждате още много хора назад във времето. От тях ви гледат столетията.
... Аз пиша и те изплуват пред мен ... Доверчиви и внимателни, лукави и тъжни, изплашени, дръзки, а понякога дори нахални. Ето, отново питат: "Ще ми помогнеш ли?" - "Да, да, разбира се."
… Но нека не крия – сигурно и при вас не един път се е случвало да се яви една честолюбива мисъл: "Аз правя всичко, отдавам му времето си, силите си, здравето си, а при него все не се получава. При другите всичко е успешно, само при него не се получава.”. После идва присъдата “…Природата му е такава!"
Колко леко е да се прехвърли вината върху природата, особено когато никой няма да провери дали наистина тя е виновна. А и как да провериш това, за което почти нямаш представа? Природата на човека ... Какво е това? Три думи без ясен смисъл, обозначаващи непознаваема за сетивата, предполагаема реалност?
Пиша единствено с мисълта да помогна. А за да помогнеш, трябва да знаеш и умееш. Сам човек не може да постигне безкрайността на своето "аз". Надявам се, че нашият скромен опит ще се слее с опита на другите, за да помогнем …”
Шалва Амонашвили,
От «Записки на педагога"